Здравейте!
Напоследък много ме човърка един въпрос,а именно-съществува ли такова нещо като обективна реалност?Имаше една приказка,която гласеше,че [b]всеки е прав за себе си и затова никой не е прав по принцип[/b].Така ли е?
Забелязала съм,че щастието не е въпрос на събития или материални блага,а изцяло на начина,по който възприемаш това,което ти се случва.Виждала съм хора със сравнително добро материално положение,със стабилно семейство и верни приятели,да са в пъти по-нещастни от други,които са много по-бедни,имат здравословни проблеми,нямат нищо "стойностно" в живота си-ама са си щастливи,хорицата...Излиза,че това,което ни прави щастливи или нещастни е призмата на възприятията ни,през която пречупваме всичко,което ни заобикаля.
И какво излиза тогава?Всичко ли е една измама?Живеят ли хората в илюзиите,които самите те създават?И ако е така,защо не създаваме илюзии,които ни носят щастие?Питам се дали животът ми и всичко,в което вярвам,не е просто една илюзия-щастието,нещастието,любовта,омразата,приятелството...дали всичко не е просто заблудата,в която някой извратен бог ни е оставил да живеем.Да живеем затворни в плена на собствените си възприятия,оформяйки представата си за реалност на базата на подсъзнателните си желания и страхове...и превръщайки живота си в кошмар или в приказка,да си мислим,че външните фактори са тези,които определят нашето илюзорно усещане за щастие или нещастие.
Може би именно това е смисъла на сентенцията,че животът е такъв,какъвто си го направиш.Но колко от нас имат силата да победят вътрешните си демони и да станат наистина господари на живота си?Детските ни страхове превръщат обикновени случки в кошмарни изживявания,собствените ни фантазии могат да преобразят един човек в бог или в дявол.А къде е реалността?
|
.Но ако приемем,че наистина нашето щастие или нещастие е въпрос изцяло на личните ни възприятия и ценностна система-тогава защо всички не са масово щастливи.След като сам си господар на съдбата си,защо не направиш така,че да възприемаш нещата,които ти се случват,като нещо добро-ако не винаги,то поне приемуществено,за да си приемуществено доволен от живота си?Мазохисти ли сме всички?