ForteGames.com
https://forte.games/forum/

Love...
https://forte.games/forum/viewtopic.php?f=7&t=959
Страница 1 от 2

Автор:  LUCKY_TO [ Пон Май 21, 2007 18:02 ]
Заглавие:  Love...

Любовта не винаги е песен...понякога боли ужасно-когато желанието да бъдеш едно цяло с някой е толкова силно,че всяка глътка въздух без него ти се вижда като мъчение,всеки ден без него е абсолютно безсмислен,всяка мисъл е свързана с него.Тънка е границата между любовта и заробването,а още по-лесно е да объркаш любовта със страст,похот,привързване,навик,изгода...Има разлика между това да обичаш някой и просто да се нуждаеш от него-тъй като човешкото съзнание е много пластично и много добре се нагажда към обстоятелствата,човек често твърде успешно си внушава,че изпитва нещо,което служи като камуфлаж пред самата му съвест.Въобразяваш си,че обичаш някой,защото съзнанието ти отказва да приеме,че просто го използваш,понеже отчаяно се нуждаеш от това,което той/тя ти осигурява...криеш от самия себе си,че търсиш спасение от самотата,задоволяване на похотта си и още куп други неща,който са всичко друго,но не и любов.Човек е социално животно и има нужда да бъде с някой-но това не означава,че на всяка цена го обича.Любовта идва тогава,когато заради другия си готов да загърбиш собствените си нужди-и мотива за това е не да му се харесаш и по този начин да го накараш да остане с теб-това е по-скоро сделка,отколкото любов.Любовта не е на принципа-"давам,за да получа" или "щом получавам,ще дам".И за съжаление,това,че обичаш,не означава,че задължително ще те обичат в отговор.
Страховете,коиьо всеки един от нас таи в себе си,често са пречка за обективния поглед върху ситуацията.Влюбения човек вижда това,което иска да види,или това,от което се страхува,но не и това,което e наистина...склонни сме да пречупваме всичко през призмата на собствените си страхове и по този начин не винаги реагираме така,както ни се иска или така,както трябва.Най-често разпространения страх е,че човека отсреща няма да ни приеме такива ,каквито сме и по тази причина се опитваме всячески да му се харесаме,като по този начин чисто и просто го лъжем за това,което представляваме.Колко често си мислим,че с времето човека вече не е това,което е бил в началото...променил се е-а всъщност той просто се е отпуснал и е показал това,което е-или,разочарован от това,което е очаквал,но не е получил,се е затворил в себе си.На пръв поглед нещо толкова елементарно като това да бъдеш себе си се оказва толкова сложно...а именно от това има нужда всеки от нас-да може да си позволи да бъде себе си пред някой,който няма да го осъди за това или да се възползва от слабостите му съзнателно или не...и насреща да види също така истински човек,който не се опитва да се направи на нещо,което не е,някой,който не се страхува да покаже себе си.Дори и да прикриваме не недостатъците,а качествата си по някаква причина,това няма значение за партньора-щом криеш нещо,значи не ти е чиста работата-поражда се недоверие,ревност,съмнения,страхове...и ето го отново омагьосания кръг.
Любовта е риск-риск,който всеки от нас трябва да прецени дали е готов да поеме,защото това,което може да спечели,е много,а това,което може да загуби е още повече-може да загуби душата си,вътрешния си мир,смисъла на живота си...Позволявайки си да обичаш някой,му позволяваш да се превърне с центъра на света ти.А загубата е гарантирана,ако не можеш да се пребориш със собсвения си егоизъм,заложен така дълбоко в човешката същност,ако не можеш да се пребориш със собсвените си страхове-с други думи,да изтласкаш себе си на второ място и да поставиш човека ,който обичаш на първо-на думи е лесно...
Всеки от нас е преживявал любовно разочарование.В последствие всеки от нас е потърсил вината в себе си,в другия или в обстоятелствата,които са били извън контрола и на двамата.А до какво се свеждат причините,които са свързани с нас-страх,егоизъм,неувереност...това са нещата,който подтискат всеки един от нас.Всеки от нас може да бъде добър,предан,смел,всеотдаен,но защо го осъзнаваме или предприемаме някакво действие едва когато е прекалено късно?Все нямаме време-нямаме време да кажем на човека до нас,че го обичаме,нямаме време да направим нещо хубаво за него,дори и да е малко,нямаме време да се посветим дори и на себе си-забързани във вихъра на живота,не обръщаме внимание на малките неща,които са толкова важни...обещаваме си,че когато не сме толкова заети,ще го направим,но заети ще сме ВИНАГИ,а ако не намерим малко време в забързаното си ежедневие,за да доставим малко радост на тези,който обичаме,тогава как имаме право да претендираме за каквото и да било от тяхна страна?Живеем така,сякаш никога няма да умрем и умираме така,сякаш никога не сме живели...

Автор:  lavica [ Пон Май 21, 2007 18:25 ]
Заглавие: 

Здравей LUCKY_TO Браво.Поздравления за темата..За съжаление е много вярна.Моят съвет е също-повтаряйте по-често тези простички слова- ОБИЧАМ ТЕ...Доказвайте Любовта си и обичта си всекидневно,ежечастно на тези които обичате...Тогава светът ще стане по-красив ,живота ви ще се изпълни със щастие и радост...

Автор:  LUCKY_TO [ Пон Май 21, 2007 20:53 ]
Заглавие: 

Щастието според мен се изразява във вътрешната хармония,която човек трябва да постигне със себе си-само че за повечето хора вътрешна хармония е невъзможна ,ако са самотни.Само че бидейки егоисти прогонваме хората,които искат да са до нас и да ни окажат подкрепа...и после се оплакваме,че животът е гаден...животът е такъв,какъвто си го направиш,само че преди да тръгнеш да променяш света,не е зле да започнеш от себе си-което май е доста трудно за повечето от нас :(

Автор:  OneLoveOneLife [ Сря Юни 06, 2007 12:46 ]
Заглавие: 

[quote="LUCKY_TO"]Щастието според мен се изразява във вътрешната хармония,която човек трябва да постигне със себе си-само че за повечето хора вътрешна хармония е невъзможна ,ако са самотни.Само че бидейки егоисти прогонваме хората,които искат да са до нас и да ни окажат подкрепа...и после се оплакваме,че животът е гаден...животът е такъв,какъвто си го направиш,само че преди да тръгнеш да променяш света,не е зле да започнеш от себе си-което май е доста трудно за повечето от нас :([/quote]

човек донякъде си прав и в туй мнение и в предното ти ... ама нещо ми се струваш много черноглед ... гледай на живота като на една игра ... така или иначе няма да излезеш жив от нея така че си прави кефа докато можеш ... ;)

Автор:  LUCKY_TO [ Сря Юни 06, 2007 16:45 ]
Заглавие: 

Е,да,черногледичка съм си...но действително колкото повече се заглеждам в живота,толкова по-лоши неща виждам,а веднъж видяла нещо,не мога да си извърна лицето пред истината или да се направя,че нищо не се е случило.Завиждам на хората,които по някакъв начин са се научили да не вземат живота насериозно,само че за мен и за черногледата ми натура май е невъзможно...

Автор:  OneLoveOneLife [ Сря Юни 06, 2007 17:03 ]
Заглавие: 

ако искаш мога да ти преподавам по несериозност ... :) ама май ще земе да ме надминеш ... ;)

Автор:  lavica [ Сря Юни 06, 2007 19:30 ]
Заглавие: 

[quote="LUCKY_TO"]Е,да,черногледичка съм си...но действително колкото повече се заглеждам в живота,толкова по-лоши неща виждам,а веднъж видяла нещо,не мога да си извърна лицето пред истината или да се направя,че нищо не се е случило.Завиждам на хората,които по някакъв начин са се научили да не вземат живота насериозно,само че за мен и за черногледата ми натура май е невъзможно...[/quote]

Здравей.Научи се да са радваш на дребните наща,които ти предлага живота...Усмихни се сутрин на слънцето,на птичките които пеят,усмихни се на деня,на ноща,на звездите- на всичко което ни заобикаля.Усмихвай се ...това е рецептата ми за да се изликуваш Черногледството.

Автор:  MITROPANOS [ Сря Юни 06, 2007 22:03 ]
Заглавие: 

здравейте
както аз казва сабуди се сутринта погледни слънцето и му се усмехни както то ти се усмихва то на теб,знай че това съм аз и че аз ти се усмихвам.
LAVICA ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТОВА НАИСТИНА ЧЕ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ЦЕНИ И НАЙ МАЛКОТО КОЕТО ИМА В ТОЯ ЖИВОТ НАИСТИНА СЪМ САГЛАСЕН С ТОВА КОЕТО КАЗВАШ ЗАЩОТО МОЖЕБИ ТОВАТИ Е БИЛО ПИСАНО ИЛИ КАСМЕТ.И ДА НЕ СТАНЕ ТАКА ДА ИСТАРВЕШ ПИТОМНОТО ЗАЩОТО ВЕДНЪЖ ИЗБЯГА ЛИ НЯМА ВРАЩАНЕ НАЗАД
И НЕ НАПРАЗНО Е ТАЗИ ПОГОВОРКА
КОЙ КАКВОТО СИ НАПРАВИ И ГОСПОД НЕМОЖЕ ДА МУ ПОМОГНЕ

Автор:  LUCKY_TO [ Чет Юни 07, 2007 19:41 ]
Заглавие: 

[quote="MITROPANOS"]здравейте
както аз казва сабуди се сутринта погледни слънцето и му се усмехни както то ти се усмихва то на теб,знай че това съм аз и че аз ти се усмихвам.
LAVICA ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА ТОВА НАИСТИНА ЧЕ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ЦЕНИ И НАЙ МАЛКОТО КОЕТО ИМА В ТОЯ ЖИВОТ НАИСТИНА СЪМ САГЛАСЕН С ТОВА КОЕТО КАЗВАШ ЗАЩОТО МОЖЕБИ ТОВАТИ Е БИЛО ПИСАНО ИЛИ КАСМЕТ.И ДА НЕ СТАНЕ ТАКА ДА ИСТАРВЕШ ПИТОМНОТО ЗАЩОТО ВЕДНЪЖ ИЗБЯГА ЛИ НЯМА ВРАЩАНЕ НАЗАД
И НЕ НАПРАЗНО Е ТАЗИ ПОГОВОРКА
КОЙ КАКВОТО СИ НАПРАВИ И ГОСПОД НЕМОЖЕ ДА МУ ПОМОГНЕ[/quote]

Да ти кажа,малко е трудно да отвориш очите си за слънцето,когато нищо не ти е наред.Когато човек има от т.нар. Сериозни Проблеми,а не просто дребните ядове,с които се сблъскваме под път и над път,тогава всичко става черно-бяло.Виждаш слънцето,но не можеш да му се зарадваш,само го отчиташ като явление,но то е безсилно да предизвика радост в теб,защото отвътре те изгаря нещо толкова силно,че всичко друго губи своето значение...губиш способността си да се радваш на малките неща,губиш способността да се смееш искрено...и докато не намериш "пътя в тъмнината",това не подлежи на промяна...освен ако нямаш някоя друга рецепта,която с удоволствие ще науча :)

Автор:  lavica [ Чет Юни 07, 2007 20:06 ]
Заглавие: 

Да ти кажа,малко е трудно да отвориш очите си за слънцето,когато нищо не ти е наред.Когато човек има от т.нар. Сериозни Проблеми,а не просто дребните ядове,с които се сблъскваме под път и над път,тогава всичко става черно-бяло.Виждаш слънцето,но не можеш да му се зарадваш,само го отчиташ като явление,но то е безсилно да предизвика радост в теб,защото отвътре те изгаря нещо толкова силно,че всичко друго губи своето значение...губиш способността си да се радваш на малките неща,губиш способността да се смееш искрено...и докато не намериш "пътя в тъмнината",това не подлежи на промяна...освен ако нямаш някоя друга рецепта,която с удоволствие ще науча :)[/quote]

Здравей.Аз рецепта не мога да ти дам -явно ти си в емоционален срив и дупка ...Незнам от какво естество са ти проблемите-Но помисли си колко е кратък живота и как трябва да го изживееш пълноценно.Търси пътя до сърцето на някой приятел -търси Любовта -това е ключа към щастието и светлинката в тунела.Радвай се ,че си жив*а - и че света не е само черно-бял...Мисли,че има и много по лоши неща от твоите проблеми ...За сега желая лека вечер и дано съм успяла поне малко да ти пратя светъл лъч -за да се ориентираш къде е светлината и на къде трябва да вървиш...Пращам ти целувки и искам да ми се усмихнеш -ноо искрено :P :P :P

Автор:  VAS [ Чет Юни 07, 2007 21:15 ]
Заглавие: 

Е много черногледо го давате. Всеки има проблеми LUCKY_TO, но трябва да виждаш и хубавите неща в живота. Аз ако гледам като тебе на живота досега да съм легнала да умирам.
Няма рецепта за щастие - всеки го намира вътре в себе си.

Автор:  MITROPANOS [ Пет Юни 08, 2007 00:27 ]
Заглавие: 

ЕДНО ЩЕТИ КАЖА LAVICA НЕПОЖЕЛАВАМ ДОРИ И НА НАЙ ГОЛЕМИЯ СИ ВАГ ТОВА КОЕТО ИМАМ АЗ В МОМЕНТА И ЗА КОЕТО СЕ БОРЯ ДА ОЦЕЛЕЯ
ДА НАИСТИНА ЖИВОТА Е НАИСТИНА МНГО КРАТЪК ПРЕДИ СИ ЖИВЕЕХ КАКТО АЗ СИ ИСКАХ ДА СИ ПРЕКАРВАМ ГОТИНО И ТАКА НА ТАТАК
НО ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО СТАНА И ПОГЛЕДНА СЛЪНЦЕТО ВИНАГИ МУ СЕ УСМИХВАМ И МОЖЕБИ ТОВА МИ ДАДЕ НАДЕЖДА ДА СЕ БОРЯ ЗА МОЯ ЖИВОТ ДО КРАЙ НЕ Е САМО ЛюБОВТА РЕЦЕПТАТА ПРОСТО НЕМОГА ДА ВИ ОПИША В КАКВО СЪСТОЯНИЕ БЯХ И В КАКВО СЪМ В МОМЕНТА НО ТОВА Е ДРЪГ ВАПРОС ВЕЧЕ

Автор:  lavica [ Пет Юни 08, 2007 06:13 ]
Заглавие: 

[quote="MITROPANOS"]ЕДНО ЩЕТИ КАЖА LAVICA НЕПОЖЕЛАВАМ ДОРИ И НА НАЙ ГОЛЕМИЯ СИ ВАГ ТОВА КОЕТО ИМАМ АЗ В МОМЕНТА И ЗА КОЕТО СЕ БОРЯ ДА ОЦЕЛЕЯ
ДА НАИСТИНА ЖИВОТА Е НАИСТИНА МНГО КРАТЪК ПРЕДИ СИ ЖИВЕЕХ КАКТО АЗ СИ ИСКАХ ДА СИ ПРЕКАРВАМ ГОТИНО И ТАКА НА ТАТАК
НО ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО СТАНА И ПОГЛЕДНА СЛЪНЦЕТО ВИНАГИ МУ СЕ УСМИХВАМ И МОЖЕБИ ТОВА МИ ДАДЕ НАДЕЖДА ДА СЕ БОРЯ ЗА МОЯ ЖИВОТ ДО КРАЙ НЕ Е САМО ЛюБОВТА РЕЦЕПТАТА ПРОСТО НЕМОГА ДА ВИ ОПИША В КАКВО СЪСТОЯНИЕ БЯХ И В КАКВО СЪМ В МОМЕНТА НО ТОВА Е ДРЪГ ВАПРОС ВЕЧЕ[/quote]

Здравей.Аз не съм психолог или психиатър -но мисля,че когато има за кого и за какво да живееш е много по лесно.Вярно е всеки има-е имал или ще има -трудни моменти в живота *в каквато емоционална дупка си изпаднал ти* -но това са изпитанията на живота.Не може всичко да ни е наред ...Винаги съдбата ни поднася и изненади -понякога и негативни ...Това ни прави по-силни и ни учи да се задоволяваме и на малкото Хубаво,което ни се случи.За сега желая лек и спорен ден...

Автор:  briunetka175 [ Пет Юни 08, 2007 14:49 ]
Заглавие: 

а аз мисля 4е понякога 4овек трябва да бъде и малко егоист, да помисли само за себе си, да си доставя удоволствия и радост, независимо други хора дали 6те одобрят или не това. и аз съм била в състояние на силна депресия и не виждах много голям смисъл в живота, но едно силно изпитание ме накара да променя мисленето си и на4ина си на живот, това ме извади от бездната. 4овек наистина има нужда понякога да се пусне по те4ението....

Автор:  LUCKY_TO [ Пет Юни 08, 2007 20:22 ]
Заглавие: 

Въпрос на светоусещане е според мен-не можеш да разбереш нещо,без да си го преживял,нито можеш да промениш гледната си точка,дори и да знаеш,че трябва,ако нещо не я промени.Дори и това нещо да си самият ти,то със сигурност няма да стане "от въздуха".Благодаря ви на всички за окуражителните думи.Предполагам,че всеки човек рано или късно преминава през такъв етап от живота си,в който преосмисля целия смисъл на битието и небитието...а важен е според мен крайния резултат-до какви изводи ще стигнеш,след като теглиш чертата,по какъв начин ще решиш да водиш живота си (в степента,в която зависи от теб ,разбира се) и какъв ще избереш да бъдеш.Обстоятелствата,при които сме се родили може и да определят какви сме,но не определят какви ще станем-това зависи от нас.

Страница 1 от 2 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
http://www.phpbb.com/